През април тази година се навършват 100 години, откакто „Фонтан“-ът на Марсел Дюшан измени завинаги хода на историята на изкуството. Обикновеният писоар, представен от френския художник в качеството на художествен обект за участие в изложба през 1917 г., подписан като произведение на несъществуващ автор, е отхвърлен и заснет на фона на модернистична картина, преди да изчезне завинаги. Така „Фонтан“-ът на Дюшан се превръща в легенда и мистерия, недоразбрана и до днес от мнозина, но считана за най-великото произведение на изкуството на ХХ век, без да съществува физически.
Кейтлин Жилие, „Свети Писоар“, 2017Точно преди 100 години, през април 1917-а, се открива Първата изложба на дружеството на независимите художници в Ню Йорк. Според правилата на организаторите, всички изпратени творби е трябвало да бъдат приети за участие – без жури и без награди. Но един бял порцеланов писоар, изпратен от името на някой си R. Mutt, е изхвърлен безцеремонно, след като организаторите отказват да го признаят за произведение на изкуството…
Майк Бидло „Напуканият фонтан“, 2015Впоследствие се разбира, че R. Mutt е псевдоним, използван от Марсел Дюшан, който с „Фонтана“ променя самата дефиниция за изкуство.
Сто години по-късно, в средата на април 2017-а, в нюйоркската галерия за изящни изкуства „Франсис М. Науман“ бе открита експозицията „Марсел Дюшан. Фонтан. Почит“. В нея 31 съвременни художници отдават почит на скандалния „Фонтан“, като създават свои версии на знаменитата творба. Вариациите на тази тема са толкова различни, колкото и техните автори, както можете да се убедите сами.
Рудолф Херц и Ханс Деринг, „Течен порцелан“, 2017 Карло Мария Мариани, „Композиция 2“, 1988 Лари Каган, „Р. Мутт-2017“, 2017 Александр Косолапов, „Руски революционен порцелан“, 1989-1990. Джоузеф Кошут, „Малки обяснения (които отпращат и създават)“, 2017 Том Хакни, „Писоар“, 2017 Дъглас Фогел, „Фонтан-1917“ (Какво бунтовно развитие), 2017 Каролайн Бахман, „Около фонтана“, 2016










