Загреб и Любляна (Пътуване из Европа с кола, 2015

Днес Елена ще ни разкаже за Загреб и Любляна – част от тазгодишното ѝ пътуване из Европа тази година, и с чийто изводи и съвети се запознахме предишния път. Приятно четене:

Пътуване из Европа с кола, 2015

втора част

Загреб –

дъжд, дъжд и … мокри спомени

Тъй като „моите хора“ и най-вече съпругът ми нямаха никакво време да се запознаят с маршрута и градовете преди пътуването, макар че бях си приготвила информация за забележителностите с карти и упътвания за всеки град, се наложи преди влизане в съответния град да им чета тази информация. На всичкото отгоре като започнехме пешеходната обиколка искаха и да им разказвам като екскурзовод, включително и да отговарям на въпроси от рода на „Какво е това?‘ едва ли не за всяка сграда, покрай която минавахме. Но аз съм „Мама турс“ с утвърдена практика в организиране на семейни пътувания, така че не можаха да ме уплашат.

И така –

за Загреб:

Пристигнахме по план и имахме достатъчно време да разгледаме града или поне това, което бях предвидила, ако не беше дъжда. След като се настанихме и рукна силен дъжд, който не спря до сутринта. Така, че първа точка от програмата след намирането на банкомат се оказа намирането на чадър за дъщеря ми. (При реденето на багажа и казах: „Краси, чадър“, а тя отговори: „Какво за него?“, отвърнах – „Вземи го!“, но тийнейджърите не с от най-изпълнителните и се оказа, че не го е взела.)

В първия магазин (от типа на 1001 стоки), в който влязохме попитах на български „Имате ли чадър?‘ за всеки случай посочих моя и казах „Umbrella”, а продавачката почти на български каза нещо от рода „Трябва да има тук…“ и тръгна към щанда. После на спирката попитах една жена „Билети за трамвая, къде?“ и тя ми отвърна „Киоск“ и ми го посочи. Така, че бях много доволна, че на български се оправяме идеално.

Иначе дъжда беше много проливен и въпреки чадърите краката ни подгизнаха. Освен местните, които бързаха да се приберат от работа видяхме и една група китайски туристи с дъждобрани и джапанки. Е, поне нямаше да сушат обувки, както правихме ние цяла вечер в хотела.

От предварително набелязаните обекти успяхме само да зърнем Катедралата, площада Бен Йелачич, Народният театър, музеят Мимара и няколко от централните търговски улици.

Въобще не успяхме да стигнем до „Горния град“, макар че бяхме близо, но и бяхме твърде мокри след час и половина под проливния дъжд и единодушно взехме трамвая на обратно към хотела.

Историческият център на Загреб,

датира от Средновековието. Образуван е от сливането на селищата по двата хълма: светският Градец, днес известен като Горния град и църковната епархия Kaptol. Първото писмено сведение на Загреб датира от 1094 година, когато унгарският крал Ладислав установява епархия Капитол по пътя си към Адриатическо море. По-късно по време на монголските нашествия в Централна Европа градът е силно засегнат. През втората половина на 13-ти век унгарският крал Бела IV намира убежище в Градец, след опустошението на Унгария от татарите. В знак на благодарност той подписва харта, с която обявява града за свободен.

През 17-ти и 18-ти век града се развива и разраства, построени са много барокови сгради и църкви, а в края на 17-ти век Загреб става университетски град. Разбира се най-внушителен е силуета на Загребската катедрала, изградена в нео-готически стил, а ограждащите я ренесансови стени са редки запазените примери за вида си в тази част на Европа. Двата града Градец и Каптол се сливат през 1850г. в единен град Загреб с население 15 000 души. Към момента населението на Загреб е близо 1 милион. Новият град се разраства по долината на река Сава, покрай която има обширни паркове и зелени площи.

Има и една легенда за това как е кръстен града. През един слънчев ден, един смел пълководец, изтощен и жаден от битката, помолил едно момиче на име Манда да му „загребе“ малко вода от извора. Така името на града става Загреб.

Тази история много ни допадна и на всяка локва по пътя си повтаряхме шеговито: „Загреби!“. Така за нас Загреб също остана свързан с водата.

Общото ми впечатление за Загреб бе,

че доста прилича на София. Но центърът беше доста по-добре устроен от софийския. Иначе в далечината се виждаха панелни квартали като нашите, улиците също бяха като нашите (е, в дупки не сме попадали), но горе-долу атмосферата също беше „нашенска“. Дори в далечината се виждаше тяхната планина Медведица (по-ниска от Витоша, разбира се), което още повече доближаваше изгледа до този на София. Само пространството беше повече. Някак по-широко и свободно между сградите.

Цените също бяха съизмерими с нашите, дори според децата дрехите бяха по-евтини от нашите. Поради това после ужасно съжаляваха, че не сме се отдали на пазаруване в някой хърватски МОЛ. А за хърватките, питайте сина ми: според него не е видял нито една грозна хърватка. Как ги е забелязал изпод чадъра не го знам…

„Каръкът“ ни със Загреб се оказа пълен, когато се прибрахме и не открихме нито една снимка из всичките ни фотоапарати и телефони от Загреб. Няма как – ще се ходи пак…

Любляна –

малка „слънчева“ усмивка

След дъжда в Загреб,

Любляна ни посрещна със слънце

Така че спокойно можахме да я разгледаме. У мен Любляна остави доста приятно впечатление, въпреки, че града е сравнително малък и няма кой знае какви забележителности.

През центъра на града минава река Любляница, която се влива в река Сава. Наличието на река през града винаги му придава живописен вид, особено когато има и хълм. В този аспект Любляна леко ми напомни на Велико Търново.

Най-напред разгледахме новия център на града, който има „типичен“ социалистически вид.

След това се отправихме към

стария център – площад Прещен,

който е истинското „сърце“ на града.

В своята история Любляна

е претърпяла две много силни и разрушителни земетресения през 1511 г. и през 1889 г. За възстановяване архитектурата на града след последното е поканен един от

най-големите архитекти Йоже Плечник,

който е участвал в преустройството на големи части от Виена и Париж. Плечник изгражда Любляна в неокласически и сеционистичен стил, като за това свидетелстват църкви, пазари, мостове и големи части от града.

Площадът Прещен

е и най-оживеното място в града. В центъра се намира статуята на поета Франце Прешерен. Той е нещо като „словенския Яворов“ и също е имал драматична любовна история. Тъй като не е могъл да живее с любимата си, след смъртта му близо да паметника на стената на една от сградите на площада е поставен берелеф на любимата му, така че поне в смъртта да бъдат заедно. Цялата история на поета може да прочетете тук.

От площада преминаваме по следващата забележителност –

Тройният мост

Това са всъщност три моста, съединени е единия край. На отсрещният бряг е разположен стария град.

Другият забележителен мост е

драконовият мост (Zmajski most)

На четирите ъгъла има статуи на дракони. Драконът е символ на Любляна и присъства в герба на града. Този символ е свързан с легендата за Язон и аргонавтите. По време на своето плаване през Черно море те се заблудили и вместо на юг към Егейско море се отправят на север и навлизат по устието на река Дунав. Оттам по река Сава и накрая по река Любляница достигат до едно блато, където живеело ужасно блатно чудовище. В епична битка Язон убил чудовището. По-късно започнали да изобразяват чудовището като дракон, а

Язон бил обявен за основател на Любляна

Другата, по-правдоподобна версия за връзката на града с дракона е следната: Драконът е убитият от Свети Георги змей, а свети Георги е покровител на града от дълбока древност. Първият параклис в замъка на града е посветен на Св. Георги.

Zmajski most, 1000 Ljubljana, Словения

След драконовият мост се отправихме към

замъка на Любляна

Изкачихме се с фуникулара.

Доколкото разбрах изграждането на замъка започва от втората половина на 15-ти век. Първоначално се е състоял от стени и кули, а помещенията са били дървени. Замъкът е свързан с войната на Наполеон с Хабсбургите, като при тази война една от кулите е разрушена. Още през годините на социализма замъка е реконструиран и превърнат в туристическа атракция. Днес това е едно от най-известните туристически места в Любляна и властите всячески се стремят да поддържат този му имидж. В двора и в самия замък има най-различни туристически атракции. Например театрални представления, пресъздаващи епизоди от историята на града. Повече за замъка на Любляна (Ljubljanski grad) може да научите от официалният му сайт.

Разгледахме замъка и се насладихме на гледките на града от високо.

Слязохме пеша към стария град. Покрай реката уличките са тесни, а сградите старинни и красиви. Според специалистите архитектурата във Любляна е повлияна от австрийската и италианската. В старият град има три площада: Mestni trg, Stari trg и Gornij trg.

Макар и малък (по-малко от 300 хиляди) градът е доста оживен не само от туристите, но и от много млади хора, защото е известен университетски център.

Очаквайте продължението

Автор: Елена

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Западни Балкани - Общо – на картата:

Западни Балкани - Общо

Още пътеписи от близки места: