Света гора Атон (5): Манастир Констамонит

Завършваме поклонническото пътуване на Цветан из Света гора – Атон . В първата част прекосихме пътя от манастира Великата Лавра до манастира Ставроникита, разгледахме го подробно, бяхме в манастира Пантократор, а последния път се поклонихме в българския манастир Свети Георги Зограф. Преди него обаче авторът минава през манастира Констамонит, който е на пътя му към Зографския манастир.

Приятно четене:

Света гора Атон

пета част

Манастир Констамонит

част пета на

Света гора, Атон

Манастир Констамонит

**Констамонит (*Μονή Κοσταμονίτου)***

е малък, тих и уютен манастир, държащ гордо последното 20 – то място в атонската манастирска иерархия. Легендата приема за основател на Константиновия манастир Константин Велики или сина му Констанций. Най-вероятно манастира да е основан от отшелника Kastomonites, откъдето идва и алтернативното му име Кастамонит.

Констамонит или Кастамони́т

е сгушен на 2 км от северозападния бряг на Света гора.

Moni Konstamonitou, Agio Oros 603 86, Гърция

Неслучайно по Божия промисъл той се оказа на пътя ни от Диохар към Зографския манастир.

Черницата в Дохиар

11:29 Тук до тази вековна черница на излизане от Диохар вместо да завием наляво покрай брега по пътеката към нашия пристан, завихме надясно по пътя. Ние разполагахме с преднина от час пред основната група поклонници от Варна и затова благодарихме на Богородица за възможността да се поклоним в Констамонит.

Пътят към Констамонит

Така поехме нагоре по стръмния път за Констамонит. На картата не бяха отбелязани многобройните серпентини, но пътят беше нов със бетонирани участъци. След краткия дъжд ухаеше неземно на някакъв средиземноморски вид бор. Събирахме като катерички есенните дарове – ягоди и къпини. По едно време ни задмина само един бус, който отиваше до Карея за 6 евро.

Света гора, Атон

Вървяхме, вървяхме но и спирахме за почивка, но повече не срещнахме жива душа. От планинския хребет пред нас се откри величествената панорама, ала още не се виждаше манастира. … Достигнахме до две разклонения, на които се колебаехме накъде да продължим. Но Богородица бдеше над нас. Тогава изневиделица се появи джип, от който ни упътиха на руски!

Кестени

Кестени вече бяха узряли. Доста от тях бяха опадали край пътя затова се наведох и няколко кестена се отзоваха в раницата ми за спомен. Изправяйки се изведнъж

сред дървета зърнах Констамонит

Преминахме с бързи крачки покрай манастирските лозя

Портата

14:00 Ето ни пред портата, където ни посреща един котарак

Насред пустия и тих двор се издига католикона. Той е построен от йеромонасите Симеон Стагирит и Йосиф. С помощта на архимандрит Мелетий те събират доста пари в Русия, и погасяват дълговете на манастира и издигат нов католикон, през 1867 – 1869. Дълговете били натрупани като необслужвани кредити отпуснати от еврейските търговци, заради необходимоста манастира да плаща новите по-високи данъци въведени от султана. Днес вместо султан имаме Европейската банка, която е откупила частните дългове на Гърция и иска да се премахнат вековните привилегии на Света гора, а манастирите да станат хотели отворени за жени. Богородице опази своята градина – Атон! (Редакцията също се присъединява към призива Гръцката църква да започне да си плаща борчовете, а дълговете ѝ да не бъдат откупвани с пари на европейски, т.е.наши, данъкоплатци – бел.Ст.)

Вдясно има стрелка „Архондарик“. Изкачваме се по скърцащите дървени стъпала до чардака, където се вее гръцкото знаме.

Вижда се, че гордият Констамонит не приема субсидии от Европейския съюз и затова е запазил автентична православна атмосфера с паяжини и мирис на газени лампи, тамян и мухъл. Няма електричество, което не е проблем за 20-те монаха – исихаста.

Тримата поклоници в архондарика на Констамонит: арх. Ленко, кап. Георги и моя милост – инж. Цветан.

Много ни се усладиха ципурата, локума и гръцкото кафе с което ни почерпиха. Въпреки, че не се бяхме обадили предварително, монасите ни поканиха радушно тримата да пренощуваме, но ние отказахме и помолихме да посетим главната църква – католикона.

В тази белокаменна църква няма стенописи, но

има много икони

Манастирът е основан през ХІ век и е посветен на Свети Стефан Първомъченик.

Чудотворната икона на св. Стефан.

Чудотворната икона на св. Стефан

Тя е от VII век и е доплувала от Палестина по време на иконоборческия период. Архидякон Стефан е убит като първомъченик с камъни от тълпата в присъствието на Саул, както е показано в „Изгубената Сирия (10):Правата улица в Дамаск“. Гонението срещу св. Стефан родило апостол Павел

Св. Стефан благославя новия си храм, а вдясно е Богородица Одигитрия

Голямата икона Одигитрия от XII век е подарена от сръбската кралица Ана.

Чудотворната икона на Богородица („Одигитрия“ Οδηγητρια —Показваща пътя)

Помолихме се на чудотворната икона на Богородица („Одигитрия“ Οδηγητρια —Показваща пътя) да ни посочи верния път към Зограф. Тогава взехме мъдрото решение да не вървим нагоре през храсталаците по стария и стръмен но по-кратък път, а да се спуснем надолу по пътя към пристана на Констамонит. Днес можем да благодарим с молебния канон на Пресвета Богородица:

„На живота ми, Дево,

бъди покров винаги,

в скърби и беди ме закриляй,

и направлявай ме

към твоя пристан най-тих,

защото ти си, Всепета,

на блага подателка,

крепост на верните. “

Пристанът на Констамонит

В далечината е пристанът на Констамонит. Пътят преминава през маслиновите горички. Той се извива покрай брега от Диохар до пристана на Констамонит и е лек и без баири. Основната ни група без да се отклоняват като нас, навакса закъснението от час и ни изпревари.

Чудотворната икона на Богородица „Предвъзвестителница“

Пред чудотворната икона на Богородица „Предвъзвестителница“ от XI век отправихме молитва и позвънихме да предвъзвестим нашите другари, да не се безпокоят за нас и да ни очакват в Зограф.

Св.Йоан Богослов

Иконата на Св.Йоан Богослов. Тя е оцеляла от разрушаването на манастира Констамонит извършено от униатите през 1276г. Съдбата му еднаква с тази на опожарения Зографски манастир.

Св.Георги Победоносец

Иконата на Св. Георги Победоносец ни напомни за нашата цел – Зограф.

Иконостас

Големият полилей блестеше пред мраморния иконостас

Христос Пантократор

Детайл от иконостаса с Христос Пантократор вляво.

Слънцето галеше и хвърляше отблясъци по обкова на иконите

Византийски часовник

7:50 по византийско време. В стасидиите (столовете) имаше само един белобрад старец, който мълвеше с блажена усмивка „Исусовата молитва“.

До чешмата (на излизане вместо праскови) беше оставена щайга с едри ябълки и над тях пишеше на гръцки „Моля вземете си”.

Благодаря! – явно това беше добра практика тук (1).

Един автентичен православен гръцки манастир, това за нас е Констамонит

Последна снимка за сбогом

Котарак

14:30 До портала ни съпроводи друг манастирски котарак

Слава тебе Богородице, защото монаха ни качи! Сякаш бяхме яхнали див бик, който се опитваше да ни хвърли в дерето през което препускахме. Като победители в ралито „Париж – Дакар“ бяхме след като преминахме на скорост през всички дупки на „най-скапания калдъръм“ с руския КАМАЗ за десет минути. Нормално разстоянието се минава пеша за половин час. (Предполагам авторът се заблуждава за вида на камиона – определено не е Камаз. Всъщност е без значение какъв е вида, важно е работа да върши – бел.Ст.)

Военен камион

Раздрусани яко, но държейки се здраво за канатите, кашляйки от прахоляка накрая се изсипахме живи и здрави на пристана.

От уважение към монаха, неговото лице е скрито

Пристанът

Пристанът на Констамонит, както се вижда от корабчето. От там до нашия пристан сколасахме за десет минути пеша покрай брега.

Пристанът на Зографския манастир

Арсаната или Зографският пристан има кула и църква, които са изградени от молдовския воевода Стефан Чел маре. Той е същият княз Стефан Велики, а не е „чалмалия“, както ми каза един работник от Зограф

Кръст по пътя към Зографския манастир

15:10 Кръстът на пътеката към Зограф. Запъхтян излизам последен на пътя, когато се чува боботенето на манастирския джип. Слава на Пресветата Богородица! Прибрахме се заедно с берачите на маслини.

Поклонници

15:43, 8 октомври 2014. Новият архондарик на Зограф, където ни почерпиха с турско кафе и студена вода. Така се завърнаха „блудните чада“ при своя пастир о. Дончо. Легнахме си изморени и благодарни, че открихме още едно свято място недалеч от нашия манастир –Констамонит

В лозето на Зографския манастир

На следващата утрин след литургията с радост приех послушанието в лозята

После се включих в брането и мариноването на маслините. Амин!

Писа грешният Цветан Димитров, Рождество Богородично, 2015

снимки: Цветан Димитров

Литература: