/КРОСС/ След гибелта на нечестивия римски император Максенций, който като враг Божий, бил сразен със силата на Господния Кръст, явен в небето на Константин Велики, и загинал, както някога фараонът в морските дълбини, Римската империя на запад най-накрая си отдъхнала след жестоките смъртни присъди. На изток гоненията срещу християните продължавали от страна на другия Божий враг, император Максимин, който хулел истинския Бог и жестоко преследвал верните служители на Христа. Благоверният цар Константин изпратил срещу него Ликиний, който бил женен за неговата сестра. Ликиний тогава вярвал в нашия Господ Иисус Христос и с Божията помощ така разбил Максимин, че той едва се спасил чрез бягство с малък отряд; но спасявайки се от ръцете на Ликиний, не избягнал Божията ръка. Когато се криел в киликийския град Tape, внезапно цялото му тяло се покрило с неизлечими рани, тъй че от нетърпимите, като огън, страдания той се мятал по земята, тялото му като топящ се восък капело на парчета от костите му и грешната му душа се държала само в скелета без тяло и кръв. Накрая и костите с мъчителни болки започнали да се отделят една от друга и той като осъзнал, че в своето безбожие и жестокост е преследвал и убивал невинните Христови раби, проклел своите богове и умрял. Ликиний, който завладял целия изток, тържествено влязъл заедно със съпругата си в Никомидия