Напоследък ми върви на разкази. След „Мечтателката от Остенде” дойде ред и на „Другият и още разкази”.
Бернхард Шлинк ме застреля. Не знам дали случайно, както се случи с един от героите, или пък напълно преднамерено. Чувството обаче бе зашеметяващо. Бих искала да мога да кажа, че животът ми мина като на филмова лента пред очите ми, но за съжаление толкова странни, драматични, непонятни на моменти случки едва ли биха се случили на обикновен човек като мен. От друга страна, защо пък не? Всички герои в разказите на Шлинк до един си бяха обикновени хора, просто абсурдните ситуации около тях…