От 1 юли българите и румънците, както и гражданите на страни извън ЕС, ще получават разрешителни за работа в Холандия само при „изключителни случаи”, съобщава електронното издание „Еурактив”. Предложението за това е на социалния министър Хенк Камп и е било подкрепено от холандското правителство.
Работодатели, които настояват, че трябва да наемат българи и румънци, трябва да подадат молба за лиценз в службата по заетостта. Те трябва да заявят, че не са намерили по-подходящи кандидати в Холандия или в други страни от ЕС.
Камп иска работодателите в сферата на земеделието и градинарството например да наемат повече безработни холандци. Министърът обяснява, че мярката е част от усилията на правителството да накара безработните да приемат предлаганите им работни места.
След разширяването на ЕС от 2004 г. около 165 000 души от Централна и Източна Европа са започнали работа в Холандия. Те са заети в сферата на селското стопанство, строителството, индустрията и транспортния сектор. “Междувременно над 1 милион души под 65-годишна възраст са без работа и живеят на социални помощи”, заявява министър Камп.
От социалното министерство обясниха, че ситуацията за българи и румънци ще се промени след 2014 г., коментира в. “Телеграаф”. Тогава гражданите на тези страни ще могат да работят без условия на холандския пазар. Но дотогава трябва да имат специални разрешителни.
Депутатът Ерик ван дер Бюрх пък настоя заради гражданите на България, Румъния и Полша към бюджета на големите градове като Амстердам, Ротердам и Хага да бъдат отпускани допълнителни средства, защото източноевропейците в тези градове са повече, отколкото трябва.
Въпреки че Холандия има най-ниско ниво на безработица в ЕС – 4,5 %, години наред тя се бори с армията от “негодни за работа”. Според министъра поне половината от тях биха могли да работят и той иска да ги активизира.
По отношение на работниците от страни извън ЕС Камп заема дори още по-крайна позиция. Не знам защо трябва да ги приемаме. „Първо безработните в Холандия трябва да си намерят работа, после тези в ЕС и накрая извън съюза”, подчертава министърът.
Хенк Камп включва в понятието “извън ЕС” и България и Румъния. След като двете държави се присъединиха към общността през 2007 г., Холандия беше една от страните, които предпочетоха да запазят ограниченията на работния си пазар. Новата политика няма да засегне други страни - членки на ЕС. “Те имат фундаментално право” да работят в Холандия, заявява министърът.