/КРОСС/ Разговорите за връщането към латинската азбука, която е била използвана в казахския език от 1929 до 1940 година, се водят вече повече от четвърт век. Основните аргументи в полза на латиницата гласят, че с нейна помощ казахите ще могат бързо да овладеят най-разпространения език в света - английския, както и че с негова помощ те ще могат да подобрят взаимоотношенията си с живеещите в чужбина (в 48 страни!) етнически казахи. Твърди се също, че латиницата можела по-добре да отрази фонетичните особености на казахския език. През декември 2012 г., когато президентът на страната Назърбаев оповести своята стратегия за бъдещото развитие на държавата под мотото "Казахстан - 2050", той обоснова и нуждата от преминаване към латиница. Както пише "Зюддойче цайтунг", Казахстан дори изостана от другите държави, предприели подобна стъпка. След разпадането на СССР държавите с предимно тюркоезично население в Кавказ и Централна Азия се споразумяха да въведат един модифициран вариант на латинската азбука, съдържащ графични знаци за някои специфични местни фонеми. Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан отдавна направиха тази решителна крачка. Само Казахстан, Киргизстан и Таджикистан все още използват модифициран вариант на кирилицата, припомня германското издание и допълва, че в цялото бивше съветско пространство отдавна тече мощна тенденция на раздяла с руския език