В държавата ни, така наричана от някои Паралелна дъжава, подаването на оставка е жалка дребнобуржоазна отживелица. Вместо оставки и резследване всичко минава в параграфа „скандал за три дни”. Буквално, но може и за седмица-две. Без да се броят празниците. Като се почне (примерно) от „Мишо Бирата” и стигнем до ЦУМГЕЙТ. Казват, румънският главен прокурор си подал оставка (само) защото слагал неправомерно буркан на колата си, ние обаче нямаме традиция да се хвърля оставка за едно кафе на чужд терен. Пък бил той ЦУМ на Гергов. Не сме Франция или даже Румъния, както се казва – държавата ни е друга бира!

Впрочем намиращите се на 109-о място в света по свобода на словото медии разнищиха в типичния си стил ЦУМГЕЙТ до степен мат’риалът съвсем да се обърка. Е, имаше и възклицания „ама защо главният прокурор... виж как е в Румъния”, дори се поиска парламентарна комисия по въпроса. Глупост до болка, какво щяха да им „разкрият” тримата паралел-държавници – политик, висш магистрат и (нещо като) олигарх. Най-много да се окаже, че са братовчеди – в България всички са братовчеди. Каква Европа, какви ценности, каква оставка на главния прокурор, той трябва да защитава държавата, така наричаната от някои паралелна държава. В нея кучетата може да се разлайват, но не до степен да се самоизяждат.

Жертви на инициирания от Сашо Дончев скандал има – Корнелия Нинова изхвърли Георги Гергов от висшето ръководство на БСП. Допълнително Бойко Борисов панически нареди на ГЕРБ да отмени вече направената сделка Варна–Пловдив–Гергов. Каква Опера, какви 50 милиона, явно Главния в държавата след ЦУМГЕЙТ е преценил, че Пловдив не се нуждае от такава културна придобивка. Трябва да сме единни, господа и другари, предстои ни да поемем председателството на Европейския съюз. Като че ли няма да дакаме и да се подписваме благоговейно пред началниците година и половина, както досега.

Този смешен до сълзи филм ни е втръснал. Европа се гласи да се движи на две скорости. Дали „реформата” ще се казва така, или не – за България няма никакво значение, защото ние отдавна вървим на задна скорост. Вече сме не само най-бедната, най-необразованата, но и най-отмиращата нация. Така наричаната политическа класа е чувала това, но нейната грижа е собственото й съхранение. Да е в играта на държавата. Оказа се, че има само една опозиция, една алтернатива – БСП. Независимо от последователните погроми над лявата идея от самите ръководители на БСП, вярата, че социалистите могат да донесет промяна, е жива. Предначертанията на „гения” Лилов за една бутикова парламентарна партия от 30-ина депутати вече се бяха сбъднали, но явните далавери от последните години донесоха обрата. Каквито и договорки да е имало, председателството на Корнелия е резултат на желанието социалистическата партия да се промени, да стане социалистическа. С досегашните си ходове Нинова завоюва необходимия авторитет в партията, за да може да се раздели не само с такива като Гергов, но и с бъкащите около нея кариеристи и готови на всякакви политеквилибрстики властитутки. От това ще зависи и дали БСП може да се върне във властта, или ще залезе съвсем...

Захари НИКОЛОВ