За съвременната литература Нийл Геймън е като Тим Бъртън за киното. Историите му са мрачни, смразяващи и странни, красиви и романтични по един много особен, леко студен и готически начин.
Подобно на „Коралайн“, по някакви странни причини „Книга за гробището“ понякога е считана за детска книга – поредната заблуда на „сериозните“ читатели, че всяка история, в която действащото лице е дете, е детска.