Дълго време се въздържах да разкажа тази история. Защото обичам да насърчавам хората около мен, а не да ги натъжавам. Мама и татко са моята тиха болка, онази, което обръща надолу ъгълчетата на устните ми, когато се усмихвам и която помрачава и най-светлите ми дни. Всички ние таим по някоя такава горчивина и се опитваме да не говорим за нея, с надеждата, че може да я забравим или потулим в някой по-заден ъгъл на съзнанието си, но не се получава. Когато я изкараме на бял свят, малко ни олеква. С приятелите си обсъждам открито този проблем, пиша за него и на личната ми страница. И въпреки…