/КРОСС/ Избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция на 7 май 2017 г. изглежда като "републиканско чудо", пише в днешното си издание Le Figaro. От много време френската политическа система е упреквана в склерозиралост и неспособност да се реформира. В периода 2016 г. - 2017 г. електоратът направи мълниеносна чистка на гилдията и човекът, който влиза в Елисейския дворец на 39 години е най-младият президент в историята. Политическият живот във Франция беше зациклил в старото разделение на ляво-дясно. И изведнъж този архаизъм изглежда разбит. Победата на Макрон разклаща една дискредитирана партийна система, обявявайки най-вероятно преструктуриране на политическата игра. Тя парира демагогските решения. Успехът му привнася глътка свеж въздух в обществения живот. Историята не познава равностоен пример на мълниеносния възход на един непознат, който обръща с главата надолу запазените територии и свръхдивидентите. Изключение прави само Наполеон Бонапарт, избран за президент на Републиката на 10 декември 1848 г., когато е 40-годишен. Френско чудо или странна илюзия? Днес въпросите вземат връх над убедеността. Какво знаем за г-н Макрон? Медийният му пробив беше резултат от гръмки декларации, които бяха в разрез с догмите на неговия лагер. Неподдаващ се на определениe, той дава едни и същи обещания вляво и вдясно