Автор: Тамара Чакърова Майката на Катерина изсипа кус-куса в голяма овална керамична чиния – „мафарада”. Взе малката каничка с вода, подсоли я с една голяма лъжица сол, разбърка я, и я изля бавно върху него. Ръцете й се задвижиха сръчно – дланите й заразтриваха нежно дребните зрънца с овални движения. Една шепа, разтриваше, после го оставяше да падне, следваща шепа... Погледът й се откъсна от голямата пълна чиния, усмихна ми се: „Сега ще го оставим да си почине около половин час...”. Захвана се да чисти рибата... Бяхме я купили сутринта от пристанището в Марсала, директно от лодката. Имаше някаква си…