Мине се, не мине, и срещам нечие изказване или някоя дописка колко много джамии били построени у нас. Със съответните изводи за настъплението на исляма и дъра-бъра подобна пропаганда. Само че колко хора ходят в тези джамии? Ами много, много малък брой от българските мюсюлмани. Като цяло те са си същите безбожници като българските християни.  И не е само отиването в джамията е критерий - има ясни битови критерии дали даден човек е правоверен или не. Ако пие алкохол и яде свинско месо, никакъв правоверен не е. Аз познавам доста мюсюлмани, но ни един, който да спазва тези забрани. Затова би ми било много интересно в някое социологическо изследване между другите въпроси да пуснат и два въпроса - за употребата на алкохол и свинско. И като се направят съответните крос таблици (т.е. да се сравни как се разпределят отговорите по етнос), съм съвършено убедена, че мнозинството мюсюлмани хапват свинско и пийват ракийка. Та се сещам за два факта, като се заговорих, че са мюсюлмани, ама недотам: Единият е масовият шок на българските турци изселници от 1989 г. - че в Турция не ги възприемат като истински турци. А ги третират като някакъв вид мешано, полугяурско население. И всичките им обичаи и табиети силно противоречали на приетите в турското общество. А другият е много любопитен исторически феномен: През 14-ти век на Балканите се установява владичеството на Османската империя, но основен мюсюлмански социален институт като многоженството, така и не се разпространява. Българските мюсюлмани възприемат/възпроизвеждат християнския семеен модел - един мъж с една жена. Да оставим настрана пък съвсем очевидно неислямската практика, разпространена в етнически смесените региони, мюсюлмани и християни съвместно да  имат общи светци и свещени места за почитане.