/КРОСС/ Не ме изненадва наличието на битов фашизъм в България. Именно битов - инстинктивен, неконцептуален, не-структуриран като идеология. Този фашизъм е агресивната мизантропия на средно-статистическата мутра, със или без причина озлобена до дъното на душата си, която проектира тази злоба в практическа омраза към околните. Когато няма представители на други раси, етноси, вероизповедания, политически пристрастия, този битов фашизъм се практикува върху всеки по-слаб, изпречил се на пътя на озлобения примат... Не ме изненадва наличието на подобни индивиди в институциите на властта. При това те не са концентрирани изключително в една партия или коалиция - въпреки, че една от тях напоследък оправдано стана особено често споменавана в този контекст. Демокрацията е процес на представителство на значимите възгледи и интереси в обществото. След като нещо съществува в значими размери като обществено настроение и светоусещане - редно е да го има и в представителните институции - независимо дали за останалите това е допустимо или неприятно. Впечатлява ме по-скоро нещо друго. За повече от четвърт век в България не бяха изградени критерии и изисквания за допуск до значими - високопоставени политически позиции. Един от тези задължителни критерии е отработването на връзката "глава - уста"