Автор: Валентина Вълчева По волята на Съдбата (дяволите да я вземат дано!) съм останала сама с Престолонаследниците. Татко им сутринта се обади от не знам кой край на Европа, за да каже, че е пристигнал и че до средата на август май се очертава да е само месинджър-родител. Престолонаследник №1 използва момента да му се оплаче от мен, защото снощи съм била тъжна от факта, че е изчоплил два бутона от клавиатурата на лаптопа. „А пък мама снощи беше тъжна, щото счупих компютъра, и ме накара и аз да тъгувам.” Лъже! Не бях тъжна – бясна бях! Щото съм я…