Лашкани между управленски пожари и изпразнен от съдържание имиджов пиар, институциите у нас проявяват все по-отчайваща неспособност да обясняват какво и защо вършат. Нивото на аргументиране е плачевно, числата са лукс, а познаването на реалността явно пречи. На този фон редките случаи на последователно отстояване на позиция направо минават за героизъм. В света на кухия имидж все по-безсмислено звучат и медиите. Последният пример за удивително скудоумие е решението на просветното министерство за отмяна на половите квоти в гимназиите. То касае класирането на изпити на хиляди ученици и е показателно за това как едно ведомство страда от пълна загуба на институционална памет, твърди неверни неща и проявява обидно нехайство за последиците от собствената си некомпетентност.