Вчера бях на отбелязването на 25 години от аварията в Чернобил. Малко се обърках, защото събитието беше определено на две места - пред Народния театър „Иван Вазов“ и на лятната сцена пред НДК. Оказа се, че започваме пред театъра, а по-късно продължаваме пред НДК.



Събитието започна с лека драматизация на последиците от ядрена авария. Чу се сирена, част от участниците налягаха по земята, като поразени от радиация.


Появиха се хора в защитни костюми и противогази, които трябваше „да разчистят“ щетите.


Един от тях се демаскира!

Няколко оратора припомниха какво се случи преди четвърт век и как властта криеше информация.

Аз помня слуховете, които циркулираха навсякъде и как мои роднини, които работеха в енергетиката, обясняваха, че няма нищо опасно. Как съседът, който беше голяма клечка в министерството на здравеопазването, също обясняваше по телевизията, че няма опасност.



Помня и как аз спорех в училище, че няма опасност от замърсяване, и че който пуши цигари поглъща повече радиация от тази, която прелита от Чернобил. Имал съм и такива периоди. На снимката сме ден-два след аварията. Оживено обсъждаме слуховете за гръмналата централа, за специалните доставки на мляко, зеленчуци и вода, за таблетките йод и т.н.. Аз съм младежът в средата. Очевидно, белите чорапи са били на мода.

Завършихме при НДК с прожекция на филма на BBC „Катастрофата в Чернобил“. Филмът е отлично направен и определено потресаващ. Всички събития от фаталната нощ са описани по минути и секунди, а най-важните моменти са драматизирани. Има български субтитри, така че всеки може да го го гледа.


След филма нямах настроение за нищо и се прибрах. Горещо го препоръчвам на всеки, който иска да развива ядрена енергетика. Не за друго, а просто да се убеди, че е прав, и че тия неща, които се описват, никога няма да се случат тук.