/КРОСС/ Голяма шумотевица настана около сравнението на храните в Източна и Западна Европа. Изведнъж институциите откриха „топлата вода" и взеха, че си създадоха работа. В това време чувствителният на тема „качествен мат'риал" българин си сумти под носа, че отново е третиран като второкласен. За никого не е тайна, че има разлика в качеството на храните, не сравнено между България и другите страни, а между скъпия и евтиния залък. Малко останаха сънародниците ни, които не са излизали зад граница, а само са слушали разкази за това колко струва и какви са вкусовите (ще ме прощавате, но и засищащите) разлики на храните навън. Само, че някак встрани от темата остава въпросът с културата на хранене на бедния българин и на средностатистическия (разбирайте получаващ заплащане над 10 паунда на час) англичанин. В хипермаркет от големите вериги у нас може да закупите най-основните храни, (брашно, захар, сол, олио, оцет и т.н.) от най-ниската ценова категория, за около 20 лева. За 20 паунда в хипермаркет на Острова си купувате почти същото, но и едни бисквити отгоре. От най-обикновените бисквити имам пред вид. Това е разликата в цените. Що се отнася до качеството - нека не се заблуждаваме, най-евтиното брашно у нас е с по-добро качество от това във Великобритания и Германия. Когато обаче сте решили да пазарувате за повече от 20 лева/паунда се насочвате и към другите щандове