Автор: Пролет Николаевич Кой казва, че няма щастие? Леле, животът ми хич не е толкоз черен, ама хич. Претърпях брутални загуби и тежки моменти, но кучето си е куче – продължава да маха с опашка от щастие на изгрева. Езикът ми е хаплив, циничен, понякога краен. Ама как ти олеква на душата от една звучна псувня. Да, изразите ми са доста странни за някои, но те са умалителни, носят толкова много любов и топлина в себе си. За мен не е обидно да нарека малкия – звяр или бебе, вампирче, гадинка, зверче и т.н. То е като пиленце, мушенце, любов…