Юрий Яковлевич Чайка е на 66 години. Той е типично протеже на късния елцинизъм, когато вече бе признато, че реформите са завършени, че реформаторските замисли са се разбили в съпротивата на държавния апарат и останките на старата съветска номенклатура.

В тези условия започнаха да разрешават ведомствата да бъдат оглавявани от хора, излезли от ведомствените среди и проявяващи лоялност. Чайка бе сложен начело на Главната прокуратура през пролетта на 1999 г., в периода на тежки колебания на системата. Той се съгласи да я оглави след извършения от Елцин минипреврат. Това стана чрез немислим скандал - излъчване по държавната телевизия на репортаж за главния прокурор с проститутка в таен апартамент. Уволнен бе главният прокурор Юрий Скуратов, принадлежащ към групировка, съперничеща с клана на Елцин.

Цацаров отива в Москва за разговори с Чайка

Операцията по следенето бе проведена от Путин. И той е царски награден за предаността.

След като Путин стана премиер през август 1999 г. и вече бе обявен за наследник на Елцин, Чайка бе пратен министър на правосъдието. Това бе много спокойно, но много доходно място. Най-много доходи идваха от масовата корупция по места за възможността да се регистрират обществени организации и регионални партийни филиали.

Репутацията на Чайка по това време е прилична според отзивите на познати адвокати. Най-вече в контраст с новия главен прокурор Владимир Устинов, който започна да осъществява това, което хората наричаха "путинска опричнина1".

Точно преди 11 година местата на Устинов и Чайка бяха разменени. Всички въздъхнаха с облекчение. Но "опричнината" - фабрикуването на дела срещу бизнесмени с цел отнемане на бизнеса - продължи. Чайка бе толкова слаб апаратчик, че не успя да предотврати отделянето на следствието в отделно ведомство, което бе оглавено от Александър Бастрикин. Оттогава ведомствата на Бастрикин и Чайка станаха смъртни "приятели". Следственият комитет (СК) води тлеещи апаратни войни с прокуратурите, в резултат на които прокурорите отменят десетки хиляди документи на следствието (те биват утвържавани по-късно, след малка техническа редакция), което никак не им пречи а се консолидират, когато трябва да бъде гарантирано поръчково преследване на опозиционер или бизнесмен.

Юрий Чайка - човекът, който се разправя с противниците на Путин

Ведомството на Чайка надеждно гарантираше всички необходими репресии и същевременно старателно си затваряше очите при разобличаването на мъченията и убийствата на затворници, при антиконституционните гонения срещу опозицията и инакомислещите. Макар че за разлика от Бастрикин или Устинов Чайка не проявяваше никакво наказателно натегачество.

Преди две години, когато Путин обяви курс към нормализиране, а най-вече преди година, когато започна политиката на "опека над бизнеса" (принуди го бремето на санкциите), Чайка провъзгласи като приоритет на ведомството защитата на дребния бизнес от необосновани проверки и изнудване. Така "опричният", т.е. антипредприемаческият етап на путинизма окончателно завърши.

Синът на руския главен прокурор с палати в Гърция и Швейцария

Алексей Навални и неговият Фонд за борба с корупцията (ФБК) направиха цял филм за бизнеса и корупционните и картелни връзки на синовете на Чайка. Той обаче не предизвика абсолютно никакъв обществен резонанс. Обществото не възприемаше главния прокурор като оперен злодей, а по-скоро като прано място, и сметна злоупотребите на синовете му за съвсем умерени. (Медведев го презират и мразят заради предателството на наеждите за либерализиране и затова е такъв отзвукът от публикациите за него и на компаньоните му афери.)

Генералният прокурор няма никаква особена репутация. Той не е типичен корупционер, няма печалната слава ва плашило или чудовище. Но той няма и имиджа на таен либерал. Той е просто послушно винтче в путинската машина за репресии.

------

1Опричнината е част от държавната политика на Русия в периода 1565-1572 г. Тя включва извънредни репресивни мерки, конфискация на феодални имоти и земи в полза на държавата, борба с предполагаема измяна в знатните княжески среди и укрепването на централизирането на властта.

* Авторът е активист на Общоруското обществено движение "За човешки права". Лауреат е на Наградата на Московската хелзинкска група за 2017 г. Коментарът му е специално за Клуб Z във връзка с посещението на българския главен прокурор Сотир Цацаров в Москва и срещата му с Юрий Чайка.