Ужасяващата спирала на насилие в Сирия и решимостта на нейния управник Башар ал Асад да смаже мирната опозиция ясно напомнят какъв дълъг път трябва да измине арабската пролет, преди да дойде лятото и колко лесно настроенията в района могат отново да захладнеят. Сирия, за разлика от Либия, заема централно място в арабския свят. Ако тя прегърне едно демократично бъдеще, благотворното й регионално влияние ще е огромно. И обратно, успешното затвърждаване на желязното управление на Асад ще даде кураж на всички арабски деспоти. За съжаление Западът не може лесно да гарантира, че силите на доброто ще надделеят. Той може да помогне в периферията, като окуражава опозицията и налага санкции на режима на Асад. Сирия обаче е на първо място предизвикателство за самите сирийци...