Автор: Десислава Стоева 2 юни, 12 часа. По традиция отвън зазвучават сирени. В офис тип „open space” в широки редици тип „шивашки цех“, заобиколени от купчини папки, калкулатори и лепящи листчета, сме наредени 80 млади, кой повече, кой по-малко, и амбициозни индивиди тип „знам Microsoft Office, а английския съм го учил още в прогимназията“ - служители на голяма и перспективна компания „социално отговорна, но и фокусирана върху оптимизиране на работния процес и увеличаване на ревенюто“ (печалба звучи твърде просташко). Типично. При звука на сирените плахо се споглеждаме с изражение на лицата, което издава мисли - „Аз ли ще съм единственият,…