Всички гари по трасето към нас, бяха затворени - Чаринг крос, Уотърлу, Лондон бридж, Блакфреърс, Канън стрийт, а синът ми, което е с приятелката си на рожден ден в бар, не отговоря на моите позвънявания. Сигурно онези минути ми струват още няколко бели нишки в косата, но успях да говоря с него, успяхме с колата да прекосим гъмжащите от полиция и линейки улици, и да приберем децата у дома. Не пожелавам на никого да пише на детето си есемес: „Станало е атентат на Лондон бридж. Живи ли сте?“