Наистина съм щастлив, че Синята коалиция организира първични избори. Текстовете, които писах по темата (тук и тук) са напълно искрени, макар и толкова "политически коректни".
Политическа култура се гради с десетилетия, дори векове на сблъсъци и избори. Създават се навици, прецеденти, накрая - традиции. По пътя има и грешки, и глупости, и понякога - малко смешни препъвания (всеки от нас може да стане малко смешен, това е част от естествения процес ...).
Но в резултат на тези трудни опити (започнали у нас още през '96), скоро българската реформаторска десница ще определя по отворен и демократичен път всичките си кандидати, ще общува постоянно с гражданите, ще ври и кипи, вътрешните избори ще са събитие за цялото общество, важно почти колкото същинските:

(да, това не е снимка от изборите Обама-Макейн. Това е митинг на първичните вътре в Демократическата партия...)
В хода на вътрешната кампания в ДСБ (състезание между двама мои добри приятели - Прошко Прошков и Петър Москов), се появи и първият прецедент. Един от двамата кандидати получи директна и публична политическа подкрепа от столичния партиен лидер. Предстои да видим дали такава форма на подкрепа "отгоре" помага или пречи на кандидатите, съответно - дали те ще я търсят или избягват в бъдеще. Както казах, градим модела, създаваме традицията. Проба-грешка.
Според мен това беше излишен ход, който няма да донесе полза на подкрепения кандидат. Струва ми се, че подобно "даване на рамо" противоречи на начина на мислене на реформаторите и демократите в България и по-скоро ги дразни. Аз няма да си позволя да споделям предпочитанията си - има си бюлетина, има си урна. Има и двайсетина хиляди софийски десебари, с повече години, бели коси и политически опит от мен.
Важното е, че с вътрешните избори в ДСБ и с първичните в Синята коалиция променяме българската политика. Хората в десницата у нас най-добре знаят, че не греши само който не променя нещата...