Луча и Хубило се срещат като деца и още тогава разбират, че помежду им има връзка, която не може да се обясни, но може да се почувства. Тази връзка кипи във вените им, пулсира в телата им, обладава мислите им... и все пак не е достатъчна, за да осигури завинаги щастливото им взаимно съществуване. Защото там, където разцъфтява истинската любов, понякога изникват тънките, но здрави стъбла на хорските плевели и ако не ги изтръгнем навреме, те се увиват около любовта, задушават я в прегръдките си и я убиват малко по малко, докато не се появи някой, който да я спаси.
Това е доста метафорично описание на сюжета на "Със скоростта на желанието" на Лаура Ескивел, но пък съвпада напълно с посланията, втъкани в нея. Послания за нуждата от доверие между двама влюбени, за непреходността на истинските чувства, за щастието, което идва, когато най-малко го очакваме.