Автор: Нина Любенова Баба ми се пенсионира като чистачка в селското училище. Всички поизписани и счупени тебешири вместо на боклука се озоваваха у нас и цялата тайфа от съседски хлапета се забавлявахме с тях. Прашните пръсти и цветната улица са едни от най-ярките ми детски спомени. По-късно, като ученичка, ползвах бял тебешир да задрасквам по учебниците и книгите информацията, която смятах за маловажна, а в края на учебната година с влажна кърпа заличавах следите. Днес все още съм почитател на тебешира и не спестявам на сина си цветните прашни ръце, бузи и дрехи. И понеже дъждът от последните дни изми старите…