Този текст беше написан веднага след скандала, предизвикан от филма на ББС "Да купиш игрите" през 2004 година. Покойният вече Славков беше заснет със скрита камера да уговаря с "лобисти" продажбата на гласа си за предстоящия избор на страната домакин за Олимпиадата през 2012. В резултат на това беше изгонен от МОК, а България загуби мястото си в него. За това пък всички световни медии отразиха случая и именно тогава името на Иван Славков "блесна" за кратко в международните емисии и вестникарски страници. Така светът узна за неговото съществуване, а покрай него чу отново познатите неща за България. За сметка на това славата му в родината не помръкна особено, а негов манталитетен прототип дори стана премиер. Пускаме отново статията, въпреки общоизвестното правило за споменаването на мъртвите, защото в последните дни имахме пълното основание да се питаме дали годината, която сме днес не е 1981, а не 2011. Това е някакъв опит за постигане на малко равновесие в медийния потрес на тема Батето от последните дни.