Преди седмица две се чудя, какво да гледам вечерта в „прайм-тайма”. Цъкам на национален канал – двамина опосуми се суетят покрай чалгаджийка, която им раздъвква смисъла на живота със самочувствието на един същий Хегел. Цъкам нагоре, на друг национален канал – пак чалга, с кючеците барабар, сервирана като едва ли не американски тип „ток-шоу” от хора, които знаят английски толкова, колкото аз знам азърбейджански.
Цъкам пак нагоре, без всякаква надежда – все пак отивам към БНТ. И получавам културен шок.
Гледам и не вервам на очите си. В разгара на вечерта, истинска национална българска телевизия не ми натрапва мутри, мутреси, футболисти и проститутки – а ми показва нормални хора с дълги коси и китари. Хем си приказват някакви цивилизовани неща, хем току удрят по някое парче – на живо, както се прави, а не на плейбек. „Е, поне една нормална вечер в тази чалгарница”, викам си. На следващата вечер обаче – пак. Вместо бандити, крадци, пачаври и намигащи типове с шкембета – образовани хора с дълги коси и китари!