Юсуф не можа повече да издържи. Мъчително и бавно си пое въздух и... изсвири късо, както винаги, когато го викаше. Но сега звукът излезе приглушен. Дори не успя да надвие шума от насъбралите се хора. Юсуф преглътна и примирено отпусна рамене. В същи миг конят изцвили високо и продължително. Изправи се на задните си крака и отхвърли мъжете, които го водеха. Със стремителен галоп се впусна назад. Настана огромна тишина. Даже вятърът сякаш спря. И щурците замлъкнаха. Чуваше се само тропотът на коня. Той препускаше като хала към Юсуф. Хората наоколо изтръпнаха. Дали ще успее да спре? Може би в изблик на радост щеше да го прегази... Но ето, че той спря така, че сякаш се сля с него...