/КРОСС/ Разхождайки се вчера по българските улици на няколко български града, не чувах смях, не виждах усмихнати лица, видях много малко усмихнати дечица да препускат бясно с колела и тротинетки и да играят някакви игри. Всеки се е взел толкова на сериозно, че чак се плаша понякога и се чудя къде отиде смеха, усмивките и добротата. Някакви политици решили да правят „шоу" под прозозорците на Съдебната палата, минавайки от там един приятел ме попита: - „Тия педер@си пак ли правят прайд?" Започнахме да се смеем на глас, не защото искахме да обидим обратните, а защото 50% от лицата на този марш за правосъдие, бяха някакви политически педер@си участвали в управлението на държавата. Другите около 30% шестваха със знаменца на един прайд в края на миналата седмица, а другите 20% от хората явно бяха решили, че тези наистина искат някаква промяна за всички... Естествено смеехме се силно на глас и градските власти решиха, че сме някаква футболна агитка и ни пратиха полиция да ни разкара от похода им за власт... Оттам хванахме към Националния стадион, за да видим момчето, което без да мрънка и да се показва в телевизиите от 2008 година, прави за децата добрини. Беше събрал приятели да поиграят футбол, с една единствена цел - да събере дарения и средства за фондацията с негово име, за да може да върши още добрини за дечицата. Стадионът беше пълен отвсякъде, а хората се усмихваха и децата подскачаха от радост около своите майки и бащи