/Поглед.инфо/ Радвам се – и ви благодаря - че донейде привличам вниманието ви със своите дописки. Но все ви тегля към Блатото – онова аморфно нещо, което у нас минава за политика. Знам, че надеждите ви – и по-скоро гневът ви – с основание са насочени натам. От доста време обаче се каня да проверя нещо: как ще приемете спомени за хора, които са оставили отпечатък върху Времето – по един или друг начин. Хора, които са ви възторгвали – и които със сигурност щяха да се чувстват неуютно днес, сред общата врява и грубости. Мисля, че дори нямаше да проумяват онова, което се случва пред очите им.