Понякога това, че чета много ми тежи. Очаквам прекалено много от някои книги и съм склонна да се разочаровам. Така че има периоди, в които се отказвам от някои жанр или автор – имала съм такива моменти с Алиенде, с Амаду, с Бюджолд. Но най-тежко е било с фентъзито. Салваторе ме беше отказал от него за почти половин година... В един момент бях решила, че след „Песен за огън и лед“ никога няма да прочета хубаво ново фентъзи. И че проблемът е в мен – в крайна сметка, аз не съм от най-типичните почитатели на жанра. Не се кълна в името Толкиново, нито цитирам по страници „Колелото на времето“. Но обичам фентъзи и то е голяма част от читателския ми багаж.