Много нещо се изписа и много нещо изтече за 9-ти май тази година. Голяма част от материала, който видя бял свят, е готова гротеска, но няма как – растящата неадекватност на казионните български медии, дежурни интелектуалци и „националноотговорни“ политици води до такива последици.

Пак трябваше да попиваме захаросаните репортажчета от националните телевизии, които по традиция се чувстват длъжни по празници да ни заливат с абсолютно еднакви, шаблонни, отдавна изветрели послания. Нова българска традиция завоюва територии – за да придобием представа за това, което реално се случва, трябва да разчитаме само на хора, които НЕ получават заплати в никоя българска медия.

Още ли някой ми се чуди, че не гледам тв каналите с малки номера (за тези, които обичат да си обясняват текстовете ми с русофобия и пещерен антикомунизъм, обяснявам – гледам най-активно RTVI).

Да чуем Евгени Тодоров за „празненствата“ в Пловдив:
Организатори на тържеството бяха Комитет „ 9 май” /така и не разбрахме кои са неговите членове/, Пловдивската митрополия и Община Пловдив. Бяха поканени много европейски посланици, но нито един от тях не се появи, даже не изпрати и венец. Първи говори дядо Николай. Той се обърна най-напред към кмета, когото нарече „градоначалник”, което в исторически план е нещо доста по-различно от кмет, от официалните лица удостои с име само своя приятел Георги Гергов, пренебрегвайки поне още трима почетни консули.


Словото на пловдивския владика изглеждаше като преписано от реч за Трети март. Чак към края спомена за Втората световна война и разбрахме, че съмненията ни са неоснователни. Пловдивският митрополит говори вълнуващо за руско-българската дружба, за братята-освободители, за православието, но упорито избягваше да спомене думата „Европа”. Като че ли в нея има нещо нечистиво.


След това кметът Славчо Атанасов даде да се разбере, че днешният 9 май на първо място е День Победы, а чак след това Ден на Европа. Той нареди паметникът на Альоша сред символите на вечния пловдивски дух и нарече тези, които са против паметника на Съветската армия „нихилисти и безродници”.


Поетът Петър Анастасов се опита да направи нов прочит на историята – различен от стереотипите, поне в частта за антихитлеристката коалиция, определяйки я като „предтеча на коалицията на Доброто”.


Хористи изпълниха набързо Химна на Европа, след което последва китка от съветски песни – включително Падмасковние вечера. (от тук)
Страхотно оправдание си намериха рубладжиите в България – празнуват си техния си Сталин на деня на Европа.

Обяснявам за деня на Европа. Роберт Шуман, който е зад тази идея е идеолог на ЕС, франзуцин и визионер. Когато той предлага датата, Европа е разделена и представлява икономическо и политическо нищо. Изборът на тази дата е знак на уважение КЪМ НАРОДИТЕ, които победиха Хитлер, а не легитимиране на сталинизма и неговите отровни плодове в Източна Европа. Тъй като денят се избира като ден на ИНТЕГРАЦИЯТА, очевидно, той е насочен срещу разделението.

Както се вижда и от текстовете от Уикилийкс, не можем да очакваме чуждите дипломати и политици да вършат работата на българското гражданско общество. Да, те ще се застъпят в някои по-крайни случаи на нарушаване на правата на българските граждани, но няма да заложат авторитета си и държавите си заради нас.

Едни и същи хора в България обвиняват  западните съюзници (!), че са платили с източноевропейските държави на СССР за ролята му в победата над Хитлер (т.е. продажба в робство), и обясняват за прогресивната роля на съветското присъствие ( добре че дойде робовладелецът!?) в България и защитават символите му и до ден днешен, като паметници (по време на робството беше много гот, а сега като сме свободни киселото мляко стана много скъпо) и т.н.

Разбира се, за другарите защитници на СССР е доста неудобно да си припомнят ролята на СССР до 22-ри юни 1941-ва година. За войната срещу Финландия. За откъсването на източна Полша и последвалата ѝ съветизация. За откъсването на Молдова от Румъния.  За обучението на германските офицери на територията на СССР, военните доставки, съвместните паради след победата над Полша, катинското клане, за милионите, включително много роднини-комунисти на рубладжиите, смляни от съветската система на концентрационни лагери (през които, между другото са минали и са загинали ДЕСЕТКИ ПЪТИ повече хора, отколкото в германските).

Въобще не говоря за директната помощ на Сталин за идването на власт на Адолф Хитлер, нито за неговата бурна младост десетина години преди това като червеноармеец в Баварската социалистическа република. (това за баварската република се учеше едно време в училище).

Ако някой пусне бясно куче на улицата, кучето изпохапе народа, а след това същия човек го убие, на кого да се сърдят и на кого да благодарят изпохапаните?!

 Каква беше изненадата за мен да разбера, когато се поотвори информационно България след 90-та година, че нашата мила родна страна се смята за победена във Втората световна война, независимо от 30-те хиляди жертви дадени в състава на Трети украински фронт. А и не е ли странно, в центъра на София да има паметник на съветския окупатор, а да няма паметник на загиналите български войници в тази война?

И понеже ме обвиняват непрекъснато, че никога не казвам какво мисля, за да се решат проблемите, които поставям, ето заявявам отговорно и неанонимно:

– Да се ликвидира съветското наследство в България, като всички артефакти от него се пренесат в съответстваща музейна площ и престанат да бъдат част от настоящето и станат част от миналото.
– Да се даде гласност на истинската история на Втората световна война и на реалните роли, които са играли в нея България и СССР.
– Да се отворят всички документи от комунистическия период (и най-вече досиетата), за да стане ясно кой на кой господ се е молел и как се е осъществявала топлата връзка между метрополията и колонията.
– Да се разкаже смислено за „народния“ съд, в който са осъдени стотици пъти повече „фашисти“, отколкото на Нюрнбергския процес, за колективизацията, национализацията и всички тези прекрасни събития, до които доведе присъствието на Червената армия в България.

На тези, които ще започнат да ме замерват с евтин нефт, АЕЦ, домати и скапани компютри, произвеждани в Правец, ще им кажа следното – дълговете на великата социалистическа система, 14 години след смъртта и 21 години след управлението на Тодор Живков още не сме ги върнали и вече ги плащат хора, които дори не са били родени преди 1989г. Толкова евтино ни излезе съветската „аванта“ и „освобождение“.

Честит ден на Европа, включително на всички бивши граждани на СССР за победата над фашизма! А за „День победы“ смятам да се въздържа.


Съвместен съветско-германски парад на 22 септември 1939г в Брест, Полша.