Старомодно, славянско, леко в соцтрадиция, като постановка на спомена за същата постановка от 1978 година на същата сцена. Но може да се гледа от хора като мен, в 50-те, а и по-млади, които в някакъв период от живота си са потъвали задълго в Достоевски, след това трудно са се отделяли от него. За които "Престъпление и наказание" е най-високата класика в криминално-трагедийния роман, "Бесове" е непреодолима граница на политически роман, "Играчът" е архетипният образ на хазартното като екзистенциал, и т.н.Този тип зрител може би ще усети нещо, което аз виждах през цялото време на спектакъла: не само колко тази конкретна постановка не се е получила, а - което е доста повече и по-интересно - колко проблематично става днес, в 2011 година, Достоевски да се разгърне на сцена, съпроводен с онова прекомерно доверие, с което се отнасяхме към него преди 30 години.