Човек и добре да живее, децата му порастват и влизат в пубертета - стара поговорка, наследена от поколенията преди нас.  Няма го усмихнатото, добронамерено хлапе, което ни е благодарно само заради това, че съществуваме. Ние вече не сме източник на радост, ние сме хората, които пречат, влизат в прословутото „лично пространство“, не разбират страданията и проблемите на пубера, които никой преди него не е преживявал. Превръщаме се в натрапници, чието единствено предназначение на този свят е да пречим на детето да се саморазрушава. Изглежда, че нямаме полезен ход. Би трябвало да сме подготвени. Стотици пъти сме чували и чели, колко…