/КРОСС/ Почти 2/3 от българите смятат, че езикът на омразата като проява на отрицание, негативизъм и насаждане на неприязън, е част от правото на свободно изразяване. Това показва национално представително проучване на Института за политика и за изследване на населението и човека при БАН, цитирано от БНР. Младите на възраст от 18 до 25 години демонстрират най-голяма толерантност към езика на омразата, а дясната част на политическия спектър - най-голяма подкрепа. Езикът на омразата се възприема като част от свободното изразяване повече при хората с по-високо образование и по-добър икономически статус. Те са по-способни да правят разлика между език и акт на омраза, смятат изследователите. Повече от 80 на сто от запитаните заявяват, че свободата на словото е ценност. Мнението се споделя най-силно сред тези, чийто съзнателен и активен живот започва след промените от 1989 година. Родителите в по-голяма степен вярват, че днес всички могат да изразят мнение, докато децата им са убедени, че едни могат да говорят повече, а други не. Изследването е проведено сред 1 200 респондента над 18 години в 44 населени места. За предаването "Нещо повече" по "Хоризонт" ръководителя на Института за изследване на населението и човека в БАН проф. Антоанета Христова коментира, че едно възможно обяснение за толерантността на младите е това, че те искат директност и промяна и възприемат езика на омразата и етикетирането като форма на директност