Автор: Валентина Вълчева Седя си в едно кафене в парка, релаксирам, по мен са плъпнали някакви досадни буболечки, които падат в изобилие от дърветата наоколо и ме карат да правя движения като надрусан индиански шаман насред ритуален танц за дъжд... Две момченца се люлеят на люлката до мен. Наблизо минава Стела – местната котка, придошла неизвестно кога откъде и добила самочувствието на собственик на мястото. Пристъпва мързеливо-елегантно както само котките умеят. Едното момченце скача от люлката и се втурва към нея, крещейки: - Котенце! Котенцееее! Другото го гледа слисано и пита: - Къде отиваш? - Да го погаля. Ела и…