/КРОСС/ Отминаващия септември e не само традиционно "български" месец, в световното информационно пространство той е отбелязан със скръб. Да, всички скърбяхме заради разпостранената в интернет снимка на удавеното дете, по-малко скръб бе измерена, когато наша престъпна група спретна в австрийската трагедия с десетки имигранти, които се задушиха в "скотобойната" на камиона. Участието на български престъпници в тази история тип „Освиенцим" е на такова организационно ниво, че едно прилично правителство от срам щеше да вземе и да си подаде оставката. Изключително ни е жал за детето, което се е удавило! А за всички имигранти като цяло? Тук е ножът с две остриета. В Будапеща футболни фенове и други местни жители са хвърляли в лагера на имигрантите, разположен в близост до жп гарата димни гранати, а те са отговорили симетрично. Подобни "поздрави" ги има в почти цяла Европа, с изключение, може би на Германия и Испания, (в последната, обаче, имигрантите вече почти и не влизат. Както и там, където е малко по-добре, отколкото в Дамаск: например, в Киев). А такива събития стават поради факта, че сега е дошъл нов етап на хилядолетните отношения "европейци - преселници". Това се разкрива трояко: в броя имигранти; в качеството на тяхното "настъпление"; в явни и особено скрити причини за невиждания, епохален поток и общ социополитически процес, който го съвпътства