България е консуматор, а не на източник на сигурност, посочва НАТО в доклад за състоянието на българската отбрана. Документът е обсъждан на 10 и 11 септември в София на двустранните консултации за преглед на националните отбранителни планове и тяхното финансиране между Северноатлантическия пакт и България. Докладът, който не е публичен, е преразказан в сряда от агенция БГНЕС. Засега няма официална реакция от Министерството на отбраната. НАТО за пореден път критикува България, че разходите за армията непрекъснато спадат, което намалява качеството й. В документа се припомня съкращаването на българските въоръжени сили от 44 100 души на 37 100, но се отбелязва, че и военният бюджет е намаляван в съответствие с личния състав, поради което не са били освободени средства за реинвестиране в отбраната.   Отчита се спешна необходимост от финанси за модерна екипировка, адекватно обучение и поддържане на компетентността на служителите в съответствие със заеманите постове. НАТО смята за възможно България да закупи нов тип бойни самолети през 2018 година, когато се очаква ръст на бюджета за отбрана. В същото време е отбелязано, че поради скромните разходи за периода 2016-2018 г. няма да има възможност за никакви големи проекти и модернизация на въоръжените ни сили. За пореден път е направена равносметката, че БВП на страната ни се е увеличил със 7.6% от 2007 до 2015 г., докато разходите за отбрана са спаднали от 1.71% през 2010 г. На 1.13% през 2015 г. В началото на документа е констатирано, че през 2014 г. средата на сигурността на България се промени драматично. Украинската криза има дестабилизиращ ефект за българската сигурност и използването на хибридна война от страна на Русия буди дълбока загриженост. Анексирането на Крим от Русия значително промени баланса на силите в Черно море и създаването на Интеграционен център на натовските сили като елемент от Плана за готовност за действие на НАТО е приоритет за България. В допълнение България е развила и мерки за противопоставяне на заплахата от Русия. Бързото завземане на територии и влиянието на Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) в Близкия изток е друг риск за националната сигурност. Свързаното с това увеличаване броя на бежанците от Близкия изток и проникването на терористи и престъпни елементи също буди загриженост, констатира докладът. В анализа е отбелязана и промяната на структурата на сектора и разработване на единен набор от съвременни, ефективни, професионални сили, способни на териториална отбрана и участие в пълния спектър от мисии в чужбина. В документа е посочено още, че политиката на България в сферата на сигурността и отбраната цели гарантиране на националния суверенитет, сигурността, независимостта и националния интегритет на страната в рамките на международни организации, включително НАТО и ЕС. Тази политика се основава на принцип, че заплахите за сигурността в голяма степен ще бъдат разгледани отвъд националните граници и поради това се изисква българските въоръжени сили да могат да се разгърнат и да действат в чужбина, като това е отразено и в Националната стратегия за сигурност от 2011 г. (НСС) и Националната стратегия за отбрана за 2011 г. (НСО). За постигането на приоритетите ще са необходими значителни финансови ресурси, които към днешна дата не са предвидени от правителството.