Автор: Ина Зарева  В прахоляка на делника, в истерията на трафика, в умората на рутината иззад ъгъла неизменно се подава едно от онези магазинчета – оазиси, в които влизаш и потъваш целия. Дали ще са пълни с цветя, сувенири, картини или всичко накуп, те игриво те дръпват за ръка от сивия тротоар и те гмурват в пълноцветието си. В тях никога не работят безлични хора, които са там само, за да продадат стоката си. В тях посрещат вълшебници, с които искаш да разговаряш поне толкова дълго, колкото и разглеждаш изяществата наоколо. При последното ми подобно спасяване, ме посрещна слънчева и…