Не може да си представите какво последва след моите думи. Тази, толкова културна и добра жена, изведнъж побесня. Видях стиснатите й от яд устни по телефона. Гласът й се извиси в кресчендо. Усещаше се трепетът в него. Ако бях пред нея, навярно щеше да ме заплюе в лицето. – Аз съм лекар – изкрещя в слушалката. – Запомни това добре. Това е. Друго няма. Запомних фразата. Не я забравих никога. След това многократно я изричах. – Аз съм лекар – заявявах на поредния, подмамващ ме да напусна алеята на честта. Днес за сетен път бях примамен. Естествено за пари. За какво друго? – Аз съм лекар – изрекох на момчето пред мен.