/КРОСС/ Аз се чувствам доста обезпокоен от това, което се случва в страната ни: Има общо чувство на повишена тревожност. Обществото ни се държи като организъм, чиято имунна система е отслабнала и не може да се справя с вирусите, които проникват в него.Последните месеци не се вижда каквото и да било управление на което и да било равнище. Произвеждат се скандали и разправии, случват се някакви стихийни неща на принципа иди ми-дойди ми. Няма дискусия по важни въпроси. Европейското председателство, което е редуващо се на ротационен принцип и като цяло изобщо не отвлича съответната председателстваща държава от нейните вътрешни проблеми и от нивото на амбициите й във външната политика, тук се превръща в нещо извънредно като властово напрежение и екстремално като финансови и от различен друг ресурсен тип разходи. Моята диагноза на ставащото е, че е изчерпан определен модел на постпреходно развитие. За жалост, той е изчерпан и откъм финансови резерви на държавата. Това - политическото и финансово изчерпване когато съвпаднат, е нещо изключително лошо. Политически, защото повече така не може да продължава; финансово, защото и това положение не може да бъде поддържано по-нататък