До началото на ІІІ век християните нямали особена култова архитектура. След разрушаването на Йерусалимския храм те избягвали употребата на думите "храм" за зданията, в които се събирали на богослужения. Вместо това използвали словосъчетанията "място, принадлежащо на Господа" или "дом на събранието". Обикновено място за богослужение бил домът на епископа или на някой от по-богатите членове на общината. От езическа гледна точка християнството било подозрителна, дори атеистична религия, тъй като християните не свързвали почитането на своя Бог с определено място, изображение, статуя, град, свещена река, кладенец или горичка. Колкото и да е парадоксално, за ранните християни Йерусалим много бързо престанал да играе ролята на духовен център. Това често се обяснява с факта, че древните християни изпитвали към Йерусалим противоречиви чувства. От една страна, Младенецът Иисус бил посветен на Бога в Йерусалимския храм, но от друга - именно от този храм Христос изгонва търговците. От една страна, Йерусалим посрещнал Иисус с възторжени възгласи и палмови клонки, а от друга - това е градът, който Го отхвърлил и разпънал на кръст.