Автор: Цветелина Чобанова Имаме къща в едно малко село, близо до София. Селото е с не повече от 200 души, които основно си гледат дворовете и тук-там по една-две крави или коза. Ходим често и храним кучетата и котките, които си имат собственици по къщите, но иначе ги пускат свободно да се разхождат по улиците. „Което оцелее, оцелее, което не - ще има ново поколение напролет или наесен, не му се притеснявай, не ги мисли!” - ми казват бабите и дядовците, докато тичам след тях с храна и вода. Днес разбрах, че едно от кучетата, за които се грижехме, е…