И още, друга притча, твърде мъдра.
Ние, искащите да растем с ръст божий,
да кажем: "Хора, които се обичате,
кой не познава тази вяра права?
Както от семето, що пада на нивята,
така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8),
на тях пък трябва дъжд от букви божии,
та плод божествен да покълне много.
Кой може всички притчи [да разкаже],
посрамващи народите без Книги,
говорещи със непонятен глас;
дори и всичките езици той да знае,
не може да опише немощта им.
Обаче нека своя притча да прибавя,
голяма мъдрост в малка реч да кажа:
Голи са без Книги всичките народи:
понеже без оръжие не могат
с врага на нашите души да се сразят,
те са готови за плена на мъки вечни.
