/КРОСС/ Управлението във и на България страда от остра научна недостатъчност. Тук не се визират едни или други конкретни управляващи, макар вината на едните или другите да е различна и да е нужно да бъде измерена и оценена. Това означава, че е скъсана връзката на управлението с науката. Управлява се интуитивно, импулсивно, импровизационно, имитационно. И най-вече по метода „Проба - грешка - пак проба - пак грешка" или на принципа „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме". С течение на годините имаме изработена вече култура, а по-точно „култура" да се управлява без науката, въпреки науката и нерядко - напук на науката. Вината за това положение на нещата е взаимна. Не искам да оправдавам науката, защото организационно и ръководно тя така и си остана в плен на вечни влъхви и амбъри, които - без да оспорвам високия им като правило капацитет, не намериха сили да осъвременят мирогледа си и мнозина от тях са с динозавърско политическо мислене, избиващо понякога в ретроградност и реакционност, в последно време току се зебележат прояви на склеротичност и сенилност. Но пък тези одиозни персони не са цялата българска наука, макар да претендират да са нейното лице. Или поне нейният селектиращ орган, който казва: този - да, този - не. И все пак, за това положение на нещата, за крайно тревожния факт, че управлението ни страда от остра научна недостатъчност, „заслугата" е много повече на управляващите