/КРОСС/ Няколко дни след боя в Асеновград разбрахме ли каква всъщност беше случката? Не. Как е започнал конфликтът, с какво едните ядосали другите, кой пръв е посегнал - всичко това беше удавено в море от знамена, хоругви, бръмчене на мотори и патриотични скандирания. И това не е странно - поводите все повече няма да имат значение. Те ще са все по-незначителни, все по-неясни, а където изобщо липсват нищо не пречи да бъдат инсценирани. Има ли причина, повод ще се намери. А причина има - огромно напрежение между българи и цигани, като всяка страна подозира другата в това, че е обект на специално, привилегировано отношение от страна на държавата. Когато причината е толкова голяма, поводът е без значение. И винаги ще се намери някой, който след Асеновград, Гърмен, Катуница, Раднево и т.н. ще сметне за нужно да припомни, че в Косово нещата са започнали от една сватба. Макар да е нямало такава сватба в Косово. Прословутата кървава сватба излезе от устата на бившия югославски президент Милошевич в ролята му на главен обвиняем на третия ден от процеса срещу него в Хага. Тогава той каза: „Сърбите никога не са започвали война, никога не са предизвиквали конфликт. Войната в Босна /1992-95/ започна с убийството на бащата на младоженката на една сватба в Сараево." Толкова за сватбата. Виж в Косово стана малко по-различно. Там етническото напрежение през 2004 година закипя, когато сърби обвиниха мюсюлмани, че са нападнали и ранили сръбско момче