Залцбург – замък от сол и цветни градини (Пътуване из Европа с кола, 2015

Продължаваме пътуване на Елена с кола из Европа – започнахме го със съветите и плановете, а по след минахме през Загреб и Любляна. Днес сме в Залцбург.

Приятно четене:

Залцбург – замък от сол и цветни градини

част трета от

Пътуване из Европа с кола, 2015

Според някои сведения Залцбург е най-древният град в пределите на днешна Австрия. Имало е древно селище още през каменната ера, а от 739 г. градът е епископски център. Името на града означава „замък от сол“, поради наличието на много солни мини в областта.

Река Залцах ( „солената река“)

разделя условно старата и новата част на града. По-голямата част от сградите в старата част са от началото на 17-ти век и са в стил барок.

Започнахме разходката си с изкачване на крепостта

Hohensalzburg (Горен Залцбург)

пеша от задната страна. Това беше най-близкия път откъм хостела, в който се настанихме. Фуникулара беше отпред, откъм площада.

В подножието на крепостта Хоензалцбург

Пътят се оказа стръмен и уморителен и „мрънкането“ започна от най-неочакваната страна – съпругът ни се възмути : „Кой глупак си е построил къщата толкова нависоко?“. Та се наложи да вляза в ролята на „Мама-турс“ и да обяснявам:

Изграждането на крепостта започва през Залцбург от тогавашния архиепископ като в началото укрепленията са били дървени. През следващите векове крепостта е била разширявана и достроявана, като най-голям принос за това има принц-архиепископ Leonhard von Keutschach, който в края на Залцбургти и началото на 16-ти век построява дори примитивна въжена линия, която осигурява качването на товари до двора на замъка. Крепостта почти не е използвана като отбранително съоръжение, защото през 1800 година последният принц-архиепископ я предава без бой на наполеоновите войници. След това е ползвана като казарми. Това естествено е спомогнало да бъде запазена като един от най-големите средновековни замъци в Европа.

Пътят ни премина покрай стария кабинков лифт и

манастира на Нонберското абатство

След около 30 – 40 минути вече бяхме пред

„Конската порта“,

откъдето си закупихме билети за вход. Пътят под портата е доста стръмен, почти отвесен и за улеснение на посетителите отстрани бяха изградени дървени стъпала и парапет. Минахме през двора със старата липа и се озовахме на площадката пред кулата.

Изглед в южна посока от крепостта Хоензалцбург

Малко по-на изток

И на север към Стария град и река Залцах

Кулата

Изглед от крепостната стена

Разгледахме вътрешността на замъка, където са запазени стаите на архиепоскоп Леонард, от които най-впечатлителна е така наречената „златна зала“. Минахме през стаите за мъчения, където имаше възстановки и макети и през още много други помещения. Но най-много се впечатлихме от гледките отвисоко:

Тъй като времето ни започна да ‚накъсява“, а все още не бяхме видели нищо от града, слязохме бързо от предната страна и се озовахме на Капител плац.

В момента се провеждаше

ежегодният Залцбургски музикален фестивал

и на площада беше инсталиран голям екран, на който вечер се прожектираха постановки на известни музикални произведения. Представленията започваха от 20 ч. и ние вечерта също гледахме част от комичната опера „Кавалерът на розата“.

Залцбургски музикален фестивал

Продължихме по тесните улички, търсейки

родната къща на Моцарт,

но първоначално не можахме да я намерим, защото си мислех, че пред нея има площад (поне така изглеждаше на снимките, които бях виждала) и е от дясно на улицата, а тя се оказа от ляво.

Къщата на Моцарт – Ето я, намерихме я, но малко по-късно същата вечер

Das Mozart Haus, Ischlerstraße, 5340, Австрия

Мина 18.30 часа и магазините затвориха

за наше най-голямо учудване. Всъщност не ни беше чак толкова чудно, защото преди 2 години във Виена бяхме видели, че австрийците затварят по това време, но чудното беше, че при тези пълни с туристи улици, нямаше предприемчиви търговци „жадни“ да изкарат някое друго евро. Е, както и да е задоволихме се с бретцел от сергийката на площада и няколко неща от Билла.

Резиденцплац

Преминахме река Залцах и се озовахме в по-новата част на Залцбург. Тук най-голямата забележителност е

дворецът Мирабел

и по-точно неговите градини. Дворецът има интересна история: Построен е през 1606г. от принц-архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау за неговата любима Саломе Алт. Саломе Алт произхождала от уважавано залцбургско семейство на търговец и била е 22 години любовница или тайна съпруга на архиепископа. Родила му 15 деца. За съжаление те не успели за дълго да се радват на своята красива придобивка. През 1612 година в Залцбург нахлули баварски войски, архиепископът бил хвърлен в тъмница, а Саломе и децата били прогонени. Дворецът е реконстуиран на няколко пъти, а градините са обновявани и преаранжирани. През 1690 тогавашния управник на града е пръчал построяването на големия фонтан. Император Франц Йосиф през 1854 г. ги прави обществено достояние, като ги отваря за свободен достъп, както са и до днес.

Общ изглед към градините и двореца Мирабел

Фонтана с 4-те фигури, които символизират 4-те елемента: огън, въздух, земя и вода

Розовата градина, откъдето се правят най-хубавите снимки на Залцбург

Разходихме се покрай река Залцах

и се върнахме обратно в старата част. Вечерта се върнахме в хостела, преминавайки през тунела Sigmundstor. Той е построен през 18-ти век и свързва старата част с квартала Риденбург.

С това завършвам разказа си „Замъка от сол“ и за красивите цветни градини на Мирабел.

Очаквайте продължението

Автор: Елена

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Залцбург – на картата:

Залцбург

Още пътеписи от близки места: