/КРОСС/ Башар Асад е част от „шиитската дъга" - Техеран, Багдад, Дамаск, Бейрут - която Кремъл и Пекин искат да укрепят като стена пред миграцията на сунитския радикализъм - „Ислямска държава", „Ал Кайда" - на север - към Кавказ и провинция Синдзян, населена с мюсюлмани-уйгури. Интересите на Запада са свързани с премахването на Асад - последният от бившите светски диктатори в Близкия Изток - и замяната му с правителство на „умерени ислямисти". Асад е също съюзник на Иран и съсед на Израел от север, което го превръща и в ключова заплаха за сигурността на еврейската държава - особено след като Саддам бе премахнат след 2003 година. Проблемът на западната стратегия е, че залага на предпоставка за промяна, която очевидно не е налична в достатъчно голяма степен - т. нар. „умерен ислямизъм" на арабите-сунити и турците. Самото понятие за „умерен ислямизъм" е проблемно, защото никой не е дефинирал границите на подобно предполагаемо политическо движение с радикалния ислямизъм на „Ал Кайда" и ИД. Опитът такива граници да бъдат поставени чрез режима на президента Морси в Египет претърпя неуспех. Умереността все повече напуска и управляващия Турция президент Ердоган