Първенството по неефективност държат телесните наказания, но в безсилието си родителят понякога прибягва до тях. После се обвинява и основателно се чувства гузен. Какво да правим, когато търпението ни е на предела си и как да накажем детето ефективно и без да му нанесем емоционална щета? Оправданията, които трябва да забравим завинаги: 1. „Само си е виновно.“ „Просто се държи непоносимо.“ (а жертвата на изнасилване просто си е облякла къса пола). Реакцията на поведението на детето зависи само от родителя. Някои се изкушават да опънат ухо и при недокосната супа. Никакви обстоятелства не оправдават насилието, дори да ни се струва…